Арсенал - Отборът мъченик

Д

атата е 17-ти май, а годината 2014-та. На „Уембли“ в Лондон предстои да бъде изигран финалът за купата на Англия между отборите на Арсенал и Хъл Сити. Нека не се залъгваме, едноличен фаворит за купата е отборът, воден от магнетичния французин Арсен Венгер - Арсенал. Но този отбор трябваше да мине през нещо много трудно – тежестта и бремето на очакванията. Този тим претендира (и не без основания) да е един от най-добрите на острова, а няма спечелен трофей от 2005-та година. Това са 9 години. Прекалено дълъг период.

Все още някои от феновете си спомнят зашеметяващия сезон 2003/2004, когато Арсенал, воден от живи легенди като Тиери Анри и Денис Бергкамп, спечели титлата в Англия без нито една загуба! Всъщност серията без загубен мач на Острова е точно 49 мача. Това е един от последните моменти, когато на лондонския отбор бе слаган етикета „колос“ или „гранд“.

След този невероятен сезон, „Артилеристите“, както са известни на целокупния футболен фен, правят друга успешна кампания. Завършват втори в първенството, но печелят  купата на Англия, при това не срещу кой да е отбор, а срещу този на Манчестър Юнайтед, воден от друга легендарна личност – Сър Алекс Фъргюсън. Тази купа ще се окаже последната... за много дълъг период от време.

През 2005-2006 „Топчиите“, другият обичан от всички футболни запалянковци псевдоним, не се справят много убедително на родна земя, но на европейската сцена правят подвиг – достигат своя пръв финал в „Купата на европейските шампиони“, турнир, известен днес като „Шампионска лига“. Исторически ден! Изправят се срещу възраждащата се Барселона, в чиито редици се вихри може би най-добрият играч по това време Роналдиньо. Преди началото на двубоя изходът е неизвестен. До осемнадесетата минута. Титулярният вратар на Арсенал Йенс Леман е изгонен. Въпреки това, лондончани стоят добре на терена и повеждат. Второто полувреме са обърнати и губят мача с 2:1.

Следват сезони, в които лондончани завършват или на трето, или на четвърто място в първенството. Нито по-напред, нито по-назад. Неуспехът продължава и в другите турнири. Дългите неплодовити сезони водят и до напускане на основни играчи, сред които Тиери Анри, Сеск Фабрегас и Робин ван Перси. Арсен Венгер подмладява състава, налага нови играчи и това ни води до сезон 2010-2011. Вече шест години този отбор няма трофей. Надеждите са, че чакането ще приключи, същата тази 2011 година Арсенал играят финал за купата на лигата срещу непретенциозния отбор на Бирмингам, въпреки това чакането продължава. След гол в последната минута на нигерийския нападател Обафеми Мартинс надеждите са трофей са изпепелени.

Ще прескочим няколко безуспешни години, за да стигнем до споменатата в началото дата – 17-ти май, 2014 г. – денят на финала за купата на Англия между Арсенал и Хъл Сити. Годините без трофей са вече девет. Напрежението е още по-голямо. След началото на двубоя само за девет минути, също непретенциозния отбор на Хъл вече води с два гола и изглежда надеждите са полумъртви. Малко след това лондончани се връщат от нищото, точно като птицата Феникс, с превъзходен пряк свободен удар на Санти Касорла и изравнителен гол на Лоран Кошчелни. Този равен резултат води до емоционални продължения, където едно момче от Уелс, наречено Аарън Рамзи, хвърля „Уембли“ (или по-скоро червената му част) в екстаз. Малко след неговото попадение, мачът приключва. Успешно. За Арсенал.

Чакането приключи точно на този 17-ти май. 9 години – за някои твърде много, за други не, но има ли значение?

Човекът, който заслужаваше този трофей най-много бе треньорът Арсен Венгер. Макар и критикуван от много играчи, негови колеги, журналисти и най-обикновени привърженици, той свърши своята работа, въпреки трудностите. И усмивката, която в тези девет години почти не се бе появявала на лицето му, бе прекалено емоционален кадър, защото този човек напълно заслужи да бъде окъпан с шампанско от своите играчи, напук на късмета си, напук на съдбата и на своите „неблагодетели“. Дано това не е просто миг на гениалност, а едно ново начало.

Евгени Славчев, 29.05.2014 г.