Мондиал 2014 е в историята. Германия шампион!

                Ето че след цял месец футболни вълнения и страсти из Бразилия, световното първенство по футбол приключи. Шампионът е ясен, индивидуалните награди също, неизяснени въпроси няма – Германия е новият световен шампион, печелейки четвъртата си титла, като по този начин изравни Италия.
            Още от първия си мач на Мондиала немците показаха защо са дошли в Бразилия и каква цел ще преследват. Тоталното надмощие над Португалия и победата с 4:0 навярно сплаши голяма част от съперниците им. Доста по-колебливи обаче, бяха те срещу африканските отбори, като най-напред трябваше да се разправят с Гана, които измъкнаха почетно равенство (2:2) и дори на моменти бяха по-добрият отбор. Другият отбор в групата, този на САЩ, също показа добра игра и затрудни „Бундестима“, който спечели въпреки това с 1:0. На осминафиналите немците трябваше да се изправят срещу другия от африканските отбори, за които стана дума, а именно Алжир. Чудесната игра на отбора и особено на вратаря им Райс М‘Боли затрудни неочаквано много трикратния (тогава) световен шампион, който се нуждаеше от продължения, за да продължи с резултат 2:1.
            До този осминафинален сблъсък все още бяха поставяни въпросителни пред немския тим, но сякаш Йоаким Льов си взе поука от дребните неточности, допускани дотогава и тактически построи отбора си по много по-добър и успешен начин. Това се видя в идните мачове и най-напред срещу Франция на четвъртфинала, където Филип Лам най-накрая бе върнат там където е най-силен – като краен десен защитник. Пестелива победа откъм резултат, но окуражаваща привържениците на немския отбор, който уверено се класира за рекорден четвърти пореден полуфинал. Там Германия имаше привидно нелеката задача да се справи с домакина. Бразилия, въпреки недотам убедителната игра, бе готова за шеста световна титла, но дали заради слабата им психика, дали заради невероятно силните немци, или просто не бе достатъчно добра, те просто рухна. След ранния гол на Томас Мюлер сякаш всичко се обърка за бразилците, които само за 30 минути допуснаха цели пет гола. Двубоят завърши при резултат 1:7, а рекордът за най-голяма загуба въобще на „Селесао“ бе изравнен. Досега тя бе 6:0 от Уругвай, но преди близо 100 години – през 1920. Така Германия стигна рекорден осми финал, а Бразилия само до мач за третото място.
            На финала „Бундестимът“ се изправи срещу Аржентина. И двата отбора бленуваха за нов трофей, и двата отбора не го бяха печелили от над 20 години. Този финален двубой бе изигран на един от най-известните футболни стадиони по целия свят „Маракана“ в Рио де Жанейро. Едва ли има по-футболен град и стадион, като навярно само Лондон и „Уембли“ могат да конкурират на Рио и „Маракана“. В последния мач се видя здрава битка, открит футбол, показан особено от Германия, докато Аржентина, макар и да не се бе прибрала дълбоко в своята половина, чакаше своите шансове от контраатаки или от грешки на съперника. „Гаучосите“ имаха своите шансове, като най-големия пропуск направи Гонсало Игуаин ще през първата част. Той не се възползва от една грешка на иначе чудесно представящия се Тони Кроос, който буквално му подари топката. Другият голям пропуск бе направен през второто полувреме от Родриго Паласио. След нулево равенство в редовните 90 минути се стигна до продължения. В тях сякаш отборът на Йоаким Льов бе по-свежият, и въпреки множеството нарушения, въпреки физическата атака към Швайнщайгер, който бе фаулиран неведнъж, и то по доста груби начини, немците спечелиха титлата, след чудесен гол на Марио Гьотце. За попадението заслуга има и Андре Шурле, който даде паса към младия играч на Байерн Мюнхен. Така след това единствено попадение Германия заслужено се поздрави с победата, както и с четвъртата си титла.

            Този Мондиал ще бъде запомнен от мнозина като един от най-резултатните. Всъщност това бе първенството с най-много отбелязани голове – 171, редом до това от 1998 във Франция, когато бяха отбелязани също толкова попадения. Според мнозина това бе, ако не най-интересното изобщо, то едно от най-приятните за наблюдаване световни първенства по футбол.
            В Бразилия за този месец станахме свидетели на какво ли не – краха на част от европейските отбори, смятани за фаворити, измежду които доскорошния властелин Испания, както и Италия, Англия, Португалия. Също така видяхме за пръв път шампион от Европа на територията на Северна и Южна Америка. Не липсваха изненади, най-ярките и приятните от тях бяха отборите на Коста Рика и Колумбия. Говорейки за Колумбия, не можем да не споменем и Хамес Родригес, който също изненадващо стана голмайстор на първенството със своите 6 попадения, оставяйки зад себе си играчи като Томас Мюлер, Лео Меси, Неймар и много други. Станахме свидетели на най-неприятната и дори срамна загуба, която отборът на Бразилия е претърпявал, при това на своя собствена земя. Въпреки това поражение с 1:7 от Германия, бразилците не успяха да се съберат и да вземат поне третото място в мача срещу Холандия, където също не се представиха на ниво и загубиха с 0:3. Този двубой между Германия и Бразилия влезе в историята и с един друг рекорд – този на Мирослав Клозе. Отбелязвайки втория гол в мача, Клозе стана най-резултатният футболист на световни финали, като по този начин задмина бразилската легенда Роналдо, който имаше 15 попадения. Нападателят на Лацио добави две попадения към 14-те си досега и вече води еднолично в тази класация.
            На Мондиала видяхме и множество чудесно представили се отбори, които бяха близо до изненадата. Такъв тим например е този на Швейцария. Малката алпийска страна показа мъжки и много приятен за окото футбол, особено срещу Аржентина. Също така Мексико и Чили – два отбора, заслужили уважението на неутралния футболен почитател и разминали се на косъм от четвъртфиналите – но това е футболът, и спортът въобще – победителят трябва да е само един.
            Индивидуалните награди, раздадени и обявени току след последния мач останаха може би без изненада. За най-добър вратар съвсем логично бе избран Мануел Нойер, представил се прекрасно през целия този един месец. И макар много други вратари да впечатлиха, като Гилермо Очоа, Кейлор Навас, Клаудио Браво, Давид Оспина, Тим Хауърд, Райс М‘Боли и други, наградата отиде при най-добрия. За най-добър играч на Мондиала бе избран Лео Меси, според някои тя трябваше да отиде при Ариен Робен, но това едва ли интересува някой от двамата толкова много, както и футболната общественост, защото най-важната награда бе взета от германския отбор. Наградата за най-добър млад футболист отиде при играчът на Франция Пол Погба, който безспорно е един от най-добрите сред младите таланти към този момент. Златната обувка, както стана вече ясно, отиде при друг млад и талантлив играч – футболистът на Монако Хамес Родригес.
            След един месец невероятно удоволствие за всички нас, футболните фенове, доставено ни от националните отбори на 32 прекрасни страни, се обръщаме към почивните дни (за някои) и към скоро започващите първенства в Европа. Времето за почивка е малко и трябва да бъде оползотворено правилно, особено от играчите, но и от нас също.

Евгени Славчев

Кратък обзор на осминафиналните мачове на Световното първенство в Бразилия

            Лятото е в своя разгар, а заедно с него и световното по футбол. Неусетно изминаха първите три кръга от мачовете в групите, а още по-неусетно отлетяха и осминафиналните двубои. Изненади на етапа на тези срещи, можем да кажем, че нямаше. Тенденцията във всеки мач на 1/8 финалната фаза е да се класират само победителите от групите. Така фактически на ¼ финалите виждаме само и единствено първенците в осемте групи.

            Първият осминафинален сблъсък противопостави домакините от Бразилия и Чили. Двата отбора ни представиха зрелищен и динамичен футбол, и докато Бразилия бе с една идея по-добре стоящият отбор на терена, то червената лампичка нейде в главата на Луиш Фелипе Сколари може би е започнала да премигва учестено, особено след този мач. Една от причините за това е, че бразилците не успяха да победят противника си в редовното време, а се стигна до продължения, че и до дузпи. Да, според някои съдията Хауърд Уеб е отменил неправилно гола на Хълк през второто полувреме, но при по-обективен поглед на ситуацията, се вижда играта с ръка на нападателя. Основна заслуга за класирането на домакините има вратарят Жулио Сезар с отлично спасените две дузпи на финалния етап от двубоя, както и липсата на късмет на Чили - те нацелиха на два пъти гредите, веднъж в самия край на второто продължение след удар на Пиния, а другата дойде в последния наказателен удар, дело на Гонсало Хара.

            Същия ден играха и приятната изненада Колумбия и Уругвай. И докато в уругвайския лагер цареше по-тежка атмосфера от обикновеното, причинена от постъпката на Луис Суарес в мача срещу Италия, то при колумбийците настроението бе значително по-приповдигнато. И това се видя. Дали заради липсата на Суарес, заради умора, липса на мотивация или нещо друго, но Уругвай заслужено загуби. Колумбия, въпреки липсата на Фалкао, според мнозина пагубна, се представя чудесно и това виждаме най-вече в играта на младия играч на Монако (засега) Хамес (или Джеймс, но нека се съобразим с испанската фонетична традиция J да се произнася като Х) Родригес. Този млад футболист, освен че на този етап води в голмайсторската класация, показва и чудесна игра. Особено впечатли с първия си гол, който задължително ще бъде част от друга класация – тази за най-красиви и атрактивни попадения. За Колумбия обаче тепърва идва най-трудното. На ¼ финалите те ще играят с Бразилия, която макар и да не е тотален хегемон в досегашните си мачове, си остава един от основните фаворити.

            На другия ден вече станахме свидетели на първия двубой без южноамериканско участие. Битката бе между Холандия и Мексико, а мачът наистина бе битка – 30-градусовата жега във Форталеза бе основният опонент и на двата отбора. Мексиканците поведоха през второто полувреме и отново показаха силна игра, преди блестящо представящият се техен вратар Гилермо Очоа да капитулира в самия край на двубоя и да получи гол във вратата си, дело на Снайдер. А по-късно Хунтелаар от дузпа подписа класирането на „Лалетата“ напред.

            Двете изненади Гърция и Коста Рика също трябваше да решат кой ще продължи да мечтае към ¼ финалите. Може би най-приятната изненада на Мондиала досега са именно костариканците. Отписвана от всички, тази страна, освен че спечели трудната си група, успя да се класира и на ¼ финал, където ще срещне Холандия. Макар и двата отбора да не предложиха най-вълнуващия възможен футбол, не бива да се омаловажи постигнатото от тях. След равенството 1:1 в редовните 90 и допълнителните 30 минути, изходът следваше да бъде решен след дузпи, където печеливш бе отборът на Коста Рика, чийто вратар Кейлор Навас се превърна в герой, правейки може би спасяването на живота си.

            Петият осминафинал изправи един срещу друг отборите на Франция и Нигерия. Докато „петлите“ показаха стабилна игра в групите, то нигерийците бяха по-колебливи, но въпреки това се класираха втори в своята група след Аржентина. В този сблъсък обаче не видяхме атакуващата мощ, която французите ни представиха особено срещу Хондурас и Швейцария. Поне не и до края на второто полувреме, когато момчетата на Дидие Дешан все пак се отпушиха и вкараха два бързи гола, пращайки нигерийците у дома.

            Същият ден по-късно трябваше да бъде решен противникът на Франция в мача Германия – Алжир. Противно на очакванията, които бяха немският отбор да няма никакви проблеми срещу алжирците, видяхме по-различен развой на ситуацията. Сериозни опити за отбелязване на гол от страна на Германия не липсваха, но изключително силните намеси на вратаря на Алжир Райс М‘боли – единственият представител на нашата родна „А“ група – почти отказа отбора, воден от Йоаким Льов. Намесите на М‘Боли доведоха сблъсъка до продължения, където въпреки чудесната си игра, той бе преодолян и допусна два гола в допълнителните минути, а неговите съотборници успяха да върнат един. С много въпросителни за играта си и с известна несигурност, германският отбор се класира за европейския сблъсък с Франция на четвъртфинала, който е очакван с интерес от всички почитатели.

            Последните два осминафинала се изиграха на първия ден от месец юли. В първия от тях видяхме предвожданата от Лионел Меси Аржентина, която е смятана за един от фаворитите в първенството. Тя имаше за свой опонент борбения отбор на Швейцария. Макар аржентинците да са смятани от мнозина за едни от претендентите за трона, малката алпийска държава им се противопостави, при това повече от достойно, довеждайки мача до продължения, в които без малко да сътвори изненада и да се класира. Въпреки това Меси и компания успяха, макар и трудно, да победят, след чудесна комбинация именно между него и Анхел ди Мария. Швейцария си тръгна от първенството с високо вдигната глава и чудесни впечатления, като всички ще запомним борбената игра на вратаря им Диего Беналио. Той в края бе буквално навсякъде – както на вратата си, така и в наказателното поле на противника.

            Белгия и Съединените щати следваше да затворят осминафиналния цикъл в късния двубой на първи юли. След чудесни за нас зрителите 90 редовни минути, в които гол не бе отбелязан, но за сметка на това имаше редица опасни положения, отново се стигна до продължения. В тях ключова фигура се оказа Ромелу Лукаку, който бе златната резерва на белгийския треньор Марк Вилмотс. Включването на младия нападател внесе още повече атакуваща мощ и свежест, и той заедно с Кевин де Бройне донесе победата на белгийците. Двамата си размениха по един гол и една асистенция за успеха. Американците също показаха борбен дух и не се предадоха, връщайки един гол, който обаче не им бе достатъчен. Не можем да не споменем и превъзходната игра на техния вратар Тим Хауърд, който редом до Гилермо Очоа, Клаудио Браво, Райс М‘Боли, Винсънт Енияма и други, не дотам популярни вратари, се представи на чудовищно високо ниво, спасявайки безбройните удари в посока неговата врата.

            Осемте отбора, продължили на четвъртфиналите се оказаха осемте най-добри отбора и в своите групи. До 13-ти юли ни чакат едни вълнуващи двубои, а това първенство ни доказа, че слаби отбори и аутсайдери вече няма, поне не и на футболен форум от толкова високо ниво. Всеки от отпадналите отбори на осминафиналите показа чудесна игра и спечели симпатиите на неутралните фенове. След като вече четвъртфиналните двойки са ясни, а именно Бразилия-Колумбия, Холандия – Коста Рика, Франция – Германия и Аржентина Белгия, само едно е сигурно – емоциите тепърва предстоят!

Евгени Славчев

"Групата на смъртта" и ЛУИС СУАРЕС

Във вечерта на 24.06.2014 г. се падаше моментът, в който трябваше да бъде решено кой ще излезе от група „D“ на Мондиала в Бразилия и кой не. И докато в тази група, определяна като „групата на смъртта“, и то правилно заради наличието на три страни - световни шампиони в лицето на Англия, Италия и Уругвай, всички отписваха малката карибска страна Коста Рика.

            В крайна сметка на този ден – 24.06, когато бе последният, трети кръг от груповата фаза, Коста Рика вместо, както бе очаквано, да се борят за поне една точица и чест, се бореха за първото място. И го спечелиха.

            За сметка на смятаните от мнозина за фаворити англичани и италианци. Макар в редиците на английския отбор да имаше известно подмладяване, се видя, че там има умора. Дали от дългия сезон в Европа, дали от жегата или това са просто оправдания – не се знае. Но умора и липса на хъс имаше. Същото може да се каже и за 4-кратния световен шампион Италия, която въпреки всичко остави по-добри впечатления. Третият шампион в тази група Уругвай, също не блестеше. Най-вече заради изненадващата загуба от аутсайдера Коста Рика, още в първия мач, но все пак се добра до второто място.

            Но на това първенство се видя големия проблем на уругвайците – зависимостта им от Луис Суарес. Те загубиха първия си мач срещу Коста Рика заради неговата липса, или поне така смятаха много от медиите. Но след завръщането си от лечение на контузия, Луис почти сам победи Англия, но пък не блестеше толкова в последния мач с Италия. Въпреки това южноамериканците победиха. Уви, докато срещу Англия геният на Суарес блесна в пълна сила, то срещу Италия видяхме (за кой ли път) неговата мрачна, тъмна, недокосната от разум страна. Печално известен с честото си симулиране, дори прояви на расизъм, той си градеше друга слава, също толкова негативна. На мача с Италия светът стана свидетел на третото (!) ухапване, което Суарес прави спрямо съперников футболист за последните 4 години. Този път жертвата бе Джорджо Киелини, който влезе в „пантеона на ухапаните“, редом до Отман Бакал от „ПСВ“ Айндховен и Бранислав Иванович от „Челси“.

            Разбира се, за тази, според някои варварска постъпка, нападателят на Ливърпул (засега) и Уругвай бе наказан сурово. И отново според някои, прекалено сурово. Наказанието е 4 месеца лишаване от всякакви действия, свързани с футбола и на клубно, и на национално ниво, както и 9 мача за националния отбор на Уругвай. Към това бе прибавена глобата в размер на 100 000 франка. 

            След тази тежка присъда голяма част от футболната общественост защити Суарес. Сред застъпниците му, разбираемо, бе и треньорът Оскар Табарес. Уругвайският специалист заплаши с оттегляне от комисията по стратегии на ФИФА, в която към онзи момент членуваше. Суарес бе защитен дори и от потърпевшия в този случай – Джорджо Киелини. Италианският бранител заяви, че наказанието въпреки всичко е твърде тежко. Разбираемо почти всички съотборници на Суарес също се застъпиха за сънародника си. Но дали в действителност наказанието на нападателя е твърде сурово? По-скоро не. 

            Да не забравяме, че освен това Суарес има и други две подобни провинения. Хронологично най-близко е ухапването на Бранислав Иванович. Тогава уругваецът буквално хвана ръката на сръбския защитник, така сякаш тя е пилешко крилце. В резултат на това той бе наказан за 10 мача, но само с екипа на клубния си отбор, Ливърпул. Съвсем наскоро излезе информация, че британски медии разполагат с още пет подобни провинения от по-ранния период в кариерата на Луис. И докато тези все още не са доказани, макар и възможни, оставаме с трите сериозни провинения, които имаме досега.

            Макар и тежко, наказанието на ФИФА е закономерно. То се основава не само на случая в Бразилия, а и на предишните два. Когато в един спорт толкова се агитира за ценности като честната игра, т. нар. феърплей, анти-расизъм и пр. е недопустимо подобно поведение и няма място за такива прояви, наречени от някои дори „канибалски“.

            С тези свои постъпки обаче Суарес пречи основно на себе си. Той вече се доказа като един от най-добрите футболисти за последната година, особено след много успешния сезон с екипа на Ливърпул. И е жалко да видим толкова даровит и талантлив футболист да петни името си по такъв нелеп начин.

            Точно преди инцидента Суарес бе силно свързван с трансфер в отборите на Барселона и Реал Мадрид. И въпреки случката с Киелини и наказанието, се появи информация, че уругвайският национал се е договорил с каталунците. Ако тази информация се потвърди, ще разберем отговора на важния за всички ни въпрос: дали Барселона са сключили добра сделка или не? Времето ще покаже.

Евгени Славчев