Мондиал 2014 е в историята. Германия шампион!

                Ето че след цял месец футболни вълнения и страсти из Бразилия, световното първенство по футбол приключи. Шампионът е ясен, индивидуалните награди също, неизяснени въпроси няма – Германия е новият световен шампион, печелейки четвъртата си титла, като по този начин изравни Италия.
            Още от първия си мач на Мондиала немците показаха защо са дошли в Бразилия и каква цел ще преследват. Тоталното надмощие над Португалия и победата с 4:0 навярно сплаши голяма част от съперниците им. Доста по-колебливи обаче, бяха те срещу африканските отбори, като най-напред трябваше да се разправят с Гана, които измъкнаха почетно равенство (2:2) и дори на моменти бяха по-добрият отбор. Другият отбор в групата, този на САЩ, също показа добра игра и затрудни „Бундестима“, който спечели въпреки това с 1:0. На осминафиналите немците трябваше да се изправят срещу другия от африканските отбори, за които стана дума, а именно Алжир. Чудесната игра на отбора и особено на вратаря им Райс М‘Боли затрудни неочаквано много трикратния (тогава) световен шампион, който се нуждаеше от продължения, за да продължи с резултат 2:1.
            До този осминафинален сблъсък все още бяха поставяни въпросителни пред немския тим, но сякаш Йоаким Льов си взе поука от дребните неточности, допускани дотогава и тактически построи отбора си по много по-добър и успешен начин. Това се видя в идните мачове и най-напред срещу Франция на четвъртфинала, където Филип Лам най-накрая бе върнат там където е най-силен – като краен десен защитник. Пестелива победа откъм резултат, но окуражаваща привържениците на немския отбор, който уверено се класира за рекорден четвърти пореден полуфинал. Там Германия имаше привидно нелеката задача да се справи с домакина. Бразилия, въпреки недотам убедителната игра, бе готова за шеста световна титла, но дали заради слабата им психика, дали заради невероятно силните немци, или просто не бе достатъчно добра, те просто рухна. След ранния гол на Томас Мюлер сякаш всичко се обърка за бразилците, които само за 30 минути допуснаха цели пет гола. Двубоят завърши при резултат 1:7, а рекордът за най-голяма загуба въобще на „Селесао“ бе изравнен. Досега тя бе 6:0 от Уругвай, но преди близо 100 години – през 1920. Така Германия стигна рекорден осми финал, а Бразилия само до мач за третото място.
            На финала „Бундестимът“ се изправи срещу Аржентина. И двата отбора бленуваха за нов трофей, и двата отбора не го бяха печелили от над 20 години. Този финален двубой бе изигран на един от най-известните футболни стадиони по целия свят „Маракана“ в Рио де Жанейро. Едва ли има по-футболен град и стадион, като навярно само Лондон и „Уембли“ могат да конкурират на Рио и „Маракана“. В последния мач се видя здрава битка, открит футбол, показан особено от Германия, докато Аржентина, макар и да не се бе прибрала дълбоко в своята половина, чакаше своите шансове от контраатаки или от грешки на съперника. „Гаучосите“ имаха своите шансове, като най-големия пропуск направи Гонсало Игуаин ще през първата част. Той не се възползва от една грешка на иначе чудесно представящия се Тони Кроос, който буквално му подари топката. Другият голям пропуск бе направен през второто полувреме от Родриго Паласио. След нулево равенство в редовните 90 минути се стигна до продължения. В тях сякаш отборът на Йоаким Льов бе по-свежият, и въпреки множеството нарушения, въпреки физическата атака към Швайнщайгер, който бе фаулиран неведнъж, и то по доста груби начини, немците спечелиха титлата, след чудесен гол на Марио Гьотце. За попадението заслуга има и Андре Шурле, който даде паса към младия играч на Байерн Мюнхен. Така след това единствено попадение Германия заслужено се поздрави с победата, както и с четвъртата си титла.

            Този Мондиал ще бъде запомнен от мнозина като един от най-резултатните. Всъщност това бе първенството с най-много отбелязани голове – 171, редом до това от 1998 във Франция, когато бяха отбелязани също толкова попадения. Според мнозина това бе, ако не най-интересното изобщо, то едно от най-приятните за наблюдаване световни първенства по футбол.
            В Бразилия за този месец станахме свидетели на какво ли не – краха на част от европейските отбори, смятани за фаворити, измежду които доскорошния властелин Испания, както и Италия, Англия, Португалия. Също така видяхме за пръв път шампион от Европа на територията на Северна и Южна Америка. Не липсваха изненади, най-ярките и приятните от тях бяха отборите на Коста Рика и Колумбия. Говорейки за Колумбия, не можем да не споменем и Хамес Родригес, който също изненадващо стана голмайстор на първенството със своите 6 попадения, оставяйки зад себе си играчи като Томас Мюлер, Лео Меси, Неймар и много други. Станахме свидетели на най-неприятната и дори срамна загуба, която отборът на Бразилия е претърпявал, при това на своя собствена земя. Въпреки това поражение с 1:7 от Германия, бразилците не успяха да се съберат и да вземат поне третото място в мача срещу Холандия, където също не се представиха на ниво и загубиха с 0:3. Този двубой между Германия и Бразилия влезе в историята и с един друг рекорд – този на Мирослав Клозе. Отбелязвайки втория гол в мача, Клозе стана най-резултатният футболист на световни финали, като по този начин задмина бразилската легенда Роналдо, който имаше 15 попадения. Нападателят на Лацио добави две попадения към 14-те си досега и вече води еднолично в тази класация.
            На Мондиала видяхме и множество чудесно представили се отбори, които бяха близо до изненадата. Такъв тим например е този на Швейцария. Малката алпийска страна показа мъжки и много приятен за окото футбол, особено срещу Аржентина. Също така Мексико и Чили – два отбора, заслужили уважението на неутралния футболен почитател и разминали се на косъм от четвъртфиналите – но това е футболът, и спортът въобще – победителят трябва да е само един.
            Индивидуалните награди, раздадени и обявени току след последния мач останаха може би без изненада. За най-добър вратар съвсем логично бе избран Мануел Нойер, представил се прекрасно през целия този един месец. И макар много други вратари да впечатлиха, като Гилермо Очоа, Кейлор Навас, Клаудио Браво, Давид Оспина, Тим Хауърд, Райс М‘Боли и други, наградата отиде при най-добрия. За най-добър играч на Мондиала бе избран Лео Меси, според някои тя трябваше да отиде при Ариен Робен, но това едва ли интересува някой от двамата толкова много, както и футболната общественост, защото най-важната награда бе взета от германския отбор. Наградата за най-добър млад футболист отиде при играчът на Франция Пол Погба, който безспорно е един от най-добрите сред младите таланти към този момент. Златната обувка, както стана вече ясно, отиде при друг млад и талантлив играч – футболистът на Монако Хамес Родригес.
            След един месец невероятно удоволствие за всички нас, футболните фенове, доставено ни от националните отбори на 32 прекрасни страни, се обръщаме към почивните дни (за някои) и към скоро започващите първенства в Европа. Времето за почивка е малко и трябва да бъде оползотворено правилно, особено от играчите, но и от нас също.

Евгени Славчев