"Групата на смъртта" и ЛУИС СУАРЕС

Във вечерта на 24.06.2014 г. се падаше моментът, в който трябваше да бъде решено кой ще излезе от група „D“ на Мондиала в Бразилия и кой не. И докато в тази група, определяна като „групата на смъртта“, и то правилно заради наличието на три страни - световни шампиони в лицето на Англия, Италия и Уругвай, всички отписваха малката карибска страна Коста Рика.

            В крайна сметка на този ден – 24.06, когато бе последният, трети кръг от груповата фаза, Коста Рика вместо, както бе очаквано, да се борят за поне една точица и чест, се бореха за първото място. И го спечелиха.

            За сметка на смятаните от мнозина за фаворити англичани и италианци. Макар в редиците на английския отбор да имаше известно подмладяване, се видя, че там има умора. Дали от дългия сезон в Европа, дали от жегата или това са просто оправдания – не се знае. Но умора и липса на хъс имаше. Същото може да се каже и за 4-кратния световен шампион Италия, която въпреки всичко остави по-добри впечатления. Третият шампион в тази група Уругвай, също не блестеше. Най-вече заради изненадващата загуба от аутсайдера Коста Рика, още в първия мач, но все пак се добра до второто място.

            Но на това първенство се видя големия проблем на уругвайците – зависимостта им от Луис Суарес. Те загубиха първия си мач срещу Коста Рика заради неговата липса, или поне така смятаха много от медиите. Но след завръщането си от лечение на контузия, Луис почти сам победи Англия, но пък не блестеше толкова в последния мач с Италия. Въпреки това южноамериканците победиха. Уви, докато срещу Англия геният на Суарес блесна в пълна сила, то срещу Италия видяхме (за кой ли път) неговата мрачна, тъмна, недокосната от разум страна. Печално известен с честото си симулиране, дори прояви на расизъм, той си градеше друга слава, също толкова негативна. На мача с Италия светът стана свидетел на третото (!) ухапване, което Суарес прави спрямо съперников футболист за последните 4 години. Този път жертвата бе Джорджо Киелини, който влезе в „пантеона на ухапаните“, редом до Отман Бакал от „ПСВ“ Айндховен и Бранислав Иванович от „Челси“.

            Разбира се, за тази, според някои варварска постъпка, нападателят на Ливърпул (засега) и Уругвай бе наказан сурово. И отново според някои, прекалено сурово. Наказанието е 4 месеца лишаване от всякакви действия, свързани с футбола и на клубно, и на национално ниво, както и 9 мача за националния отбор на Уругвай. Към това бе прибавена глобата в размер на 100 000 франка. 

            След тази тежка присъда голяма част от футболната общественост защити Суарес. Сред застъпниците му, разбираемо, бе и треньорът Оскар Табарес. Уругвайският специалист заплаши с оттегляне от комисията по стратегии на ФИФА, в която към онзи момент членуваше. Суарес бе защитен дори и от потърпевшия в този случай – Джорджо Киелини. Италианският бранител заяви, че наказанието въпреки всичко е твърде тежко. Разбираемо почти всички съотборници на Суарес също се застъпиха за сънародника си. Но дали в действителност наказанието на нападателя е твърде сурово? По-скоро не. 

            Да не забравяме, че освен това Суарес има и други две подобни провинения. Хронологично най-близко е ухапването на Бранислав Иванович. Тогава уругваецът буквално хвана ръката на сръбския защитник, така сякаш тя е пилешко крилце. В резултат на това той бе наказан за 10 мача, но само с екипа на клубния си отбор, Ливърпул. Съвсем наскоро излезе информация, че британски медии разполагат с още пет подобни провинения от по-ранния период в кариерата на Луис. И докато тези все още не са доказани, макар и възможни, оставаме с трите сериозни провинения, които имаме досега.

            Макар и тежко, наказанието на ФИФА е закономерно. То се основава не само на случая в Бразилия, а и на предишните два. Когато в един спорт толкова се агитира за ценности като честната игра, т. нар. феърплей, анти-расизъм и пр. е недопустимо подобно поведение и няма място за такива прояви, наречени от някои дори „канибалски“.

            С тези свои постъпки обаче Суарес пречи основно на себе си. Той вече се доказа като един от най-добрите футболисти за последната година, особено след много успешния сезон с екипа на Ливърпул. И е жалко да видим толкова даровит и талантлив футболист да петни името си по такъв нелеп начин.

            Точно преди инцидента Суарес бе силно свързван с трансфер в отборите на Барселона и Реал Мадрид. И въпреки случката с Киелини и наказанието, се появи информация, че уругвайският национал се е договорил с каталунците. Ако тази информация се потвърди, ще разберем отговора на важния за всички ни въпрос: дали Барселона са сключили добра сделка или не? Времето ще покаже.

Евгени Славчев