На
21-ви март 1960 г. в Сао Пауло, Бразилия се ражда една легенда, за чийто бъдещи
успехи навярно дори и семейството не е подозирало - Айртон Сена. Със своята кариера този пламенен
бразилец променя изцяло облика на Формула 1 – спортът, благодарение на който добива
световна известност и поражда любов и признание сред сънародниците си, и не
само.
В
ранните си детски години той има проблеми с координацията, това кара баща му,
Милтон Сена, да го заведе на първото картинг състезание, когато е едва на
четири. Безспорно можем да кажем, че още тук, в тази ранна възраст, нещо се
запалва в малкия Сена, нещо, което ще предопредели съдбата му – любовта към
моторните спортове.
Първото
му състезание по картинг е на 13-годишна възраст на легендарната писта в
Бразилия Интерлагос. На същата тази възраст той печели и първото си състезание,
като така започва една интересна, емоционална и пълна с множество премеждия
кариера. Младата бразилска надежда загатва за таланта си като печели 5
последователни титли – през 1977, 1978, 1979, 1980, 1981 г., след което се
сътезава в различни шампионати като Townsend
Thorensen, RAC Формула Форд
1600 и Британската Формула 3. Но неговата звезда изгрява най-ярко през 1984 г.,
когато дебютира във Формула 1 с отбора на Толеман.
Тази година, и въобще периодът, в който Сена са
състезава за високо технологичния спорт, наречен Формула 1, се оказват съдбовни
както за него, така и за гореспоменатия автомобилен формат. Той променя
шампионата, надминава границите и възможностите на автомобила, с който се
сътезава. Толеман е един от най-непретенциозните екипи по онова време, а това е
закономерно – колко дебютанти в този спорт тръгват от доказали се вече големи
отбори? Много малко. А със своя рисков, на места агресивен, но плодотворен стил
на пилотиране, бразилецът загатва за шампионските си възможности.
В първите му няколко състезания той и екипът са
изправени пред трудности, но младият бразилец приковава вниманието върху себе
си в Гран При на Монако. В първото мокро състезание за сезона, Сена се класира
на 13-та позиция на квалификацията. Предвид неголемия му опит и скромността на
отбора му, той прави почти невъзможното – класира се втори, точно зад своя
бъдещ съотборник и най-голям съперник Ален Прост. Още тук бъдещият шампион се
сблъсква с политиката във Формула 1, а и показва своя мнителен и подозрителен
характер. По време на състезанието буквално лети на пистата и е повече от очевидно,
че съвсем скоро ще изпревари лидера Прост, но заради усилването на дъжда
състезанието е спряно, като така му се отнема възможността да спечели първата
си победа. Макар и противоречив случай, по който има различни мнения, едно
става ясно след него – Сена ще бъде фактор в следващите години.
В следващият сезон става факт смяната на отбора и
той е вече част от екипа на Лотус – тим с по-високи цели. Още вторият кръг от
сезона бива материализиран в първата полпозиция и първата му победа, също в
дъждовни условия, с което се затвърждава мнението, че това е пилотът с едни от
най-добрите възможности на мокра писта. Тази година, както и следващата той
завършва на 4-то място в крайното класиране.
След три сезона в Лотус е повече от ясно, че Сена
ще трябва да стане част от още по-успешен отбор, този на Макларън. С него той
спечелва първата си титла в дебютния си сезон през 1988 г. На следващата година
обаче конкуренцията със съотборника му Ален Прост се ожесточава. Шампионатът се
печели от Прост, но не и без противоречия. Те идват в последния кръг от сезона
в Япония. Титлата е отнета от ръцете на бразилеца, благодарение на деспотичния
президент на ФИА (Международната автомобилна организация) Жан-Мари Балестре,
явно поддържащ сънародника си Прост. Събитията между тях водят дори до промяна
в правилника, а Сена се чувства обиден, тъй като освен отнемането на титлата, му
е наложена глоба и забрана от 6 месеца да върши това, което най-много обича –
да се състезава. Така отново бива изправен пред политически решения и
фаворизирания на избрани пилоти.
След този сезон той става особено емоционален, още
по-недоверчив, но и още по-нахъсан в преследването на още титли, и те не
закъсняват. След първата си титла през 1988 г., печели шампионата и през 1990 и
1991 г. Вече утвърдил се като един от водещите пилоти на стартовата решетка, Виртуозът
– както става известен по-късно сред колеги и приятели, печели любовта и
признанието на зрителите, освен като пилот и като човек. На квалификация през
1992 г. неговият колега Ерик Кома претърпява ужасна катастрофа и Айртон действа
мигновено. Той излиза от автомобила си, за да помогне на френския пилот, и
успява.
През 1994 вече в отбора на Уилямс, Сена продължава
да гони още успехи. Сезонът е белязан от промени в болидите – а това не е по
вкуса му, неговото желание е пилотът, а не автомобилът да е факторът в едно
състезание, а реформите водят до обратния ефект. Трикратният шампион предусеща
неприятности и инциденти заради тези нововъведения: „Това ще е сезон с много
инциденти и ще поема риска да кажа, че ще сме късметлии, ако не се случи нещо
сериозно.“[1]
След инцидента с Ерик Кома през 1992 г.,
загрижеността на човека, филантропа Сена, отново се показва. В Сан Марино,
третият кръг от шампионата, в петъчната тренировка, сънародникът му, младият
тогава Рубенс Барикело претърпява тежък инцидент. По неговите думи първият
човек, когото той е видял след събуждането си в болницата е именно Сена.
На следващия ден се случва нещо още по-ужасяващо –
смъртта на дебютанта във Формула 1, Роланд Ратценбергер. Сена отново не е
равнодушен. Всеки, видял изражението на лицето му, може да разбере колко
загрижен за здравето на пилотите и сигурността е той. След толкова инциденти
само в рамките на два дни е съвсем закономерна идеята състезанието в неделя да
не се проведе, за да се засилят мерките за сигурност, за да се направят
подробни анализи около пистата. Но истинският враг на Айртон Сена, още от
началото на кариерата му – управляващите спорта – решават да не прекъсват
състезателния уикенд, за да не губят пари, предопределяйки съдбата на може би
най-обаятелния пилот, състезавал се в моторните спортове.
Денят на състезанието е първи май 1994 г. Изражението
на лицето на бразилеца преди старта е притеснено, предчувствал ли е нещо той?
Това е въпрос, по който се дискутира и до днес. Преди състезанието, близкият
приятел на шампиона и дългогодишен лекар във Формула 1, Сид Уоткинс, се опитва
да го разубеди да не се състезава нито в състезанието, нито за в бъдеще –
просто да се пенсионира, но как страстен и емоционален пилот като Сена да се
откаже от любовта си?
В деня на състезанието злокобната атмосфера от
предишните два инцидента може да бъде усетена, поне така твърдят присъствалите...
Малко след старта Сена води еднолично, но при завоя „Тамбурело“ се удря в
бетонната стена със скорост 240 км. в час, в резултат на което загива, според
някои на място. Ужасен инцидент, чиято причина на пръв поглед не може да бъде
открита. Официалното становище е, че катастрофиралият трикратен шампион умира в
болницата, но Сид Уоткинс вижда истината много по-отблизо. Самият той казва: „Твърд
материалист съм, но в онзи момент сякаш видях как душата му напуска тялото!“ [2]
Легендарната кариера, изпълнена както с бляскави,
така и с противоречиви моменти, обаятелната, харизматична и чаровна личност на
Сена и най-вече трагичната му смърт, го превръщат в национален герой в
Бразилия, както и в най-великия пилот във Формула 1 на всички времена, според
не една и две анкети.
Това е човек, с когото сблъскаш ли се, поне една
малка част от теб завинаги се влюбва в него и остава омагьосана от чара, който
носи той и като пилот, и като човек. Той завинаги остава пример за подражание
на следващите поколения пилоти, и въобще спортисти. Затова е национален герой в
родна Бразилия!
Автор: Евгени Славчев
[2] Бабоев, Росен.
Аертон, ти който си на небето : Той беше велик пилот, велик човек и приятел.
Такива вече няма. // Formula 1 Sportal, 23 март 2010 < http://formula1.sportal.bg/news.php?id=9172 >
Няма коментари:
Публикуване на коментар