Показват се публикациите с етикет Арсенал. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Арсенал. Показване на всички публикации

понеделник, 6 октомври 2014 г.

Челси - Арсенал (кратък коментар)



В неделя, пети октомври 2014 г., Арсенал гостува на Челси в поредното издание на това лондонско дерби, смятано според мнозина за най-големия дуел в английската столица за последните 15 години. И двата отбора започнаха този седми кръг без загуба, с малката разлика, че „артилеристите“, макар и без загуба, бяха с прекалено много равенства на своята сметка досега – четири. Докато отборът на сините се чувстваше повече от комфортно на върха след шест изиграни кръга, държейки в актива си пет победи и само един равен мач с Манчестър Сити.

            Ситуацията и настроението в двата лагера стояха по по-различен начин, въпреки липсата на загуби до този момент. И Арсенал, и Челси се завръщаха от изминалия кръг в Шампионската лига с победи. Респективно над Галатасарай и Спортинг Лисабон. В Англия обаче, Арсен Венгер и неговият отбор записаха в предишния кръг поредния равен двубой за сезона този път срещу другия голям градски, дори още по-градски, ако можем така да се изразим, съперник – Тотнъм, който също не показваше най-доброто, на което е способен до този момент. При Челси на местно ниво атмосферата бе на много по-добро ниво. Основната причина за това се крие в подсилването на състава от лятото. Новите звездни попълнения в отбора на Жозе Моуриньо не само, че нямаха нужда от адаптация, а напротив, вписаха се в отбора за максимално кратко време. Става въпрос, разбира се, за бившия капитан на Арсенал Сеск Фабрегас и бразилския, но състезаващ се за Испания нападател Диего Коща, които сформират изключително опасен тандем.

            За играчите от Северен Лондон победата в този двубой бе от особено значение, и то именно срещу Челси, защото последните години сините твърдо доминираха над тях. И макар във вечната статистика „топчиите“ все още да имат превес със своите 71 победи, спрямо 59 на Челси и 55 равни, напоследък това далеч не е така. Привържениците на Арсенал все още помнят с мъка последния мач между двата тима, завършил с катастрофална загуба с 6:0 на „Стамфорд Бридж“ на 22 март тази година.

            Във вчерашния сблъсък още в началото Челси показаха леко превъзходство, но не и тотална доминация, както бе на споменатия вече 22 март. Въпреки това два гола бяха достатъчни на Жозе Моуриньо и играчите му да спечелят рутинно. Еден Азар със страхотното си включване в 27 минута, благодарение на което си спечели дузпата, която сам реализира, както и чудесното партньорство между Сеск Фабрегас и Диего Коща малко преди края на мача, се оказаха прекалено тежки аргументи, на които Арсен Венгер просто нямаше отговор. В неговия отбор станахме свидетели на няколко пробойни. На първо място стои необмислената игра на младия защитник Калъм Чеймбърс. Младокът се представя чудесно от началото на сезона и дава сериозна заявка за бъдещ лидер на английската защита, но безспорно има нужда от изчистване на картоните в играта си. Той получи пет жълти картона само до седмия кръг и ще бъде наказан за следващия двубой, а това безспорно не се нрави на феновете на отбора. За капак на това бе близо и до изогнване. Друг, макар и второстепенен проблем са дузпите, които предизвиква Лоран Кошчелни. Да, в тази ситуация Еден Азар трудно можеше да бъде спрян по друг начин, но не може да се отрече слабостта на Кошчелни, що се отнася до нарушения в наказателното поле. Накрая можем да споменем контузиите, които винаги периодично съпътстват Арсенал. Най-показателен фактор за недостатъчно стабилното състояние на „артилеристите“ е избухването на Арсен Венгер, който по време на вчерашния двубой изблъска своя съперник Жозе Моуриньо, с когото, не е тайна, хич не се долюбват. Едно такова изпускане на нервите винаги говори за напрежение, което е нежелано от никого. Френският мениджър, който съвсем наскоро навърши 18 години като мениджър на Арсенал, все още търси първата си победа над португалския си колега – потенциална причина за раздразнанието му.

            И докато до вчера повечето специалисти залагаха измежду три отбора като потенциален шампион, на този етап изглежда, че титлата ще отиде или в Челси, или Манчестър Сити. Разбира се, прекалено е рано за подобни прогнози и всичко е на база показаното дотук. Ситуацията тепърва ще се изяснява и ако Арсенал желаят да бъдат в битката за първото място, те задължително трябва да започнат, ако не да не печелят, то поне и да не губят двубоите си срещу преките си съперници. Всичко е само и единствено в техните ръце.

Евгени Славчев

понеделник, 30 юни 2014 г.

Арсенал - Отборът мъченик



Д
атата е 17-ти май, а годината 2014-та. На „Уембли“ в Лондон предстои да бъде изигран финалът за купата на Англия между отборите на Арсенал и Хъл Сити. Нека не се залъгваме, едноличен фаворит за купата е отборът, воден от магнетичния французин Арсен Венгер - Арсенал. Но този отбор трябваше да мине през нещо много трудно – тежестта и бремето на очакванията. Този тим претендира (и не без основания) да е един от най-добрите на острова, а няма спечелен трофей от 2005-та година. Това са 9 години. Прекалено дълъг период.
Все още някои от феновете си спомнят зашеметяващия сезон 2003/2004, когато Арсенал, воден от живи легенди като Тиери Анри и Денис Бергкамп, спечели титлата в Англия без нито една загуба! Всъщност серията без загубен мач на Острова е точно 49 мача. Това е един от последните моменти, когато на лондонския отбор бе слаган етикета „колос“ или „гранд“.
След този невероятен сезон, „Артилеристите“, както са известни на целокупния футболен фен, правят друга успешна кампания. Завършват втори в първенството, но печелят  купата на Англия, при това не срещу кой да е отбор, а срещу този на Манчестър Юнайтед, воден от друга легендарна личност – Сър Алекс Фъргюсън. Тази купа ще се окаже последната... за много дълъг период от време.
През 2005-2006 „Топчиите“, другият обичан от всички футболни запалянковци псевдоним, не се справят много убедително на родна земя, но на европейската сцена правят подвиг – достигат своя пръв финал в „Купата на европейските шампиони“, турнир, известен днес като „Шампионска лига“. Исторически ден! Изправят се срещу възраждащата се Барселона, в чиито редици се вихри може би най-добрият играч по това време Роналдиньо. Преди началото на двубоя изходът е неизвестен. До осемнадесетата минута. Титулярният вратар на Арсенал Йенс Леман е изгонен. Въпреки това, лондончани стоят добре на терена и повеждат. Второто полувреме са обърнати и губят мача с 2:1.
Следват сезони, в които лондончани завършват или на трето, или на четвърто място в първенството. Нито по-напред, нито по-назад. Неуспехът продължава и в другите турнири. Дългите неплодовити сезони водят и до напускане на основни играчи, сред които Тиери Анри, Сеск Фабрегас и Робин ван Перси. Арсен Венгер подмладява състава, налага нови играчи и това ни води до сезон 2010-2011. Вече шест години този отбор няма трофей. Надеждите са, че чакането ще приключи, същата тази 2011 година Арсенал играят финал за купата на лигата срещу непретенциозния отбор на Бирмингам, въпреки това чакането продължава. След гол в последната минута на нигерийския нападател Обафеми Мартинс надеждите са трофей са изпепелени.
Ще прескочим няколко безуспешни години, за да стигнем до споменатата в началото дата – 17-ти май, 2014 г. – денят на финала за купата на Англия между Арсенал и Хъл Сити. Годините без трофей са вече девет. Напрежението е още по-голямо. След началото на двубоя само за девет минути, също непретенциозния отбор на Хъл вече води с два гола и изглежда надеждите са полумъртви. Малко след това лондончани се връщат от нищото, точно като птицата Феникс, с превъзходен пряк свободен удар на Санти Касорла и изравнителен гол на Лоран Кошчелни. Този равен резултат води до емоционални продължения, където едно момче от Уелс, наречено Аарън Рамзи, хвърля „Уембли“ (или по-скоро червената му част) в екстаз. Малко след неговото попадение, мачът приключва. Успешно. За Арсенал.
Чакането приключи точно на този 17-ти май. 9 години – за някои твърде много, за други не, но има ли значение?
Човекът, който заслужаваше този трофей най-много бе треньорът Арсен Венгер. Макар и критикуван от много играчи, негови колеги, журналисти и най-обикновени привърженици, той свърши своята работа, въпреки трудностите. И усмивката, която в тези девет години почти не се бе появявала на лицето му, бе прекалено емоционален кадър, защото този човек напълно заслужи да бъде окъпан с шампанско от своите играчи, напук на късмета си, напук на съдбата и на своите „неблагодетели“. Дано това не е просто миг на гениалност, а едно ново начало.

Евгени Славчев, 29.05.2014 г.