Челси - Арсенал (кратък коментар)

В неделя, пети октомври 2014 г., Арсенал гостува на Челси в поредното издание на това лондонско дерби, смятано според мнозина за най-големия дуел в английската столица за последните 15 години. И двата отбора започнаха този седми кръг без загуба, с малката разлика, че „артилеристите“, макар и без загуба, бяха с прекалено много равенства на своята сметка досега – четири. Докато отборът на сините се чувстваше повече от комфортно на върха след шест изиграни кръга, държейки в актива си пет победи и само един равен мач с Манчестър Сити.

            Ситуацията и настроението в двата лагера стояха по по-различен начин, въпреки липсата на загуби до този момент. И Арсенал, и Челси се завръщаха от изминалия кръг в Шампионската лига с победи. Респективно над Галатасарай и Спортинг Лисабон. В Англия обаче, Арсен Венгер и неговият отбор записаха в предишния кръг поредния равен двубой за сезона този път срещу другия голям градски, дори още по-градски, ако можем така да се изразим, съперник – Тотнъм, който също не показваше най-доброто, на което е способен до този момент. При Челси на местно ниво атмосферата бе на много по-добро ниво. Основната причина за това се крие в подсилването на състава от лятото. Новите звездни попълнения в отбора на Жозе Моуриньо не само, че нямаха нужда от адаптация, а напротив, вписаха се в отбора за максимално кратко време. Става въпрос, разбира се, за бившия капитан на Арсенал Сеск Фабрегас и бразилския, но състезаващ се за Испания нападател Диего Коща, които сформират изключително опасен тандем.

            За играчите от Северен Лондон победата в този двубой бе от особено значение, и то именно срещу Челси, защото последните години сините твърдо доминираха над тях. И макар във вечната статистика „топчиите“ все още да имат превес със своите 71 победи, спрямо 59 на Челси и 55 равни, напоследък това далеч не е така. Привържениците на Арсенал все още помнят с мъка последния мач между двата тима, завършил с катастрофална загуба с 6:0 на „Стамфорд Бридж“ на 22 март тази година.

            Във вчерашния сблъсък още в началото Челси показаха леко превъзходство, но не и тотална доминация, както бе на споменатия вече 22 март. Въпреки това два гола бяха достатъчни на Жозе Моуриньо и играчите му да спечелят рутинно. Еден Азар със страхотното си включване в 27 минута, благодарение на което си спечели дузпата, която сам реализира, както и чудесното партньорство между Сеск Фабрегас и Диего Коща малко преди края на мача, се оказаха прекалено тежки аргументи, на които Арсен Венгер просто нямаше отговор. В неговия отбор станахме свидетели на няколко пробойни. На първо място стои необмислената игра на младия защитник Калъм Чеймбърс. Младокът се представя чудесно от началото на сезона и дава сериозна заявка за бъдещ лидер на английската защита, но безспорно има нужда от изчистване на картоните в играта си. Той получи пет жълти картона само до седмия кръг и ще бъде наказан за следващия двубой, а това безспорно не се нрави на феновете на отбора. За капак на това бе близо и до изогнване. Друг, макар и второстепенен проблем са дузпите, които предизвиква Лоран Кошчелни. Да, в тази ситуация Еден Азар трудно можеше да бъде спрян по друг начин, но не може да се отрече слабостта на Кошчелни, що се отнася до нарушения в наказателното поле. Накрая можем да споменем контузиите, които винаги периодично съпътстват Арсенал. Най-показателен фактор за недостатъчно стабилното състояние на „артилеристите“ е избухването на Арсен Венгер, който по време на вчерашния двубой изблъска своя съперник Жозе Моуриньо, с когото, не е тайна, хич не се долюбват. Едно такова изпускане на нервите винаги говори за напрежение, което е нежелано от никого. Френският мениджър, който съвсем наскоро навърши 18 години като мениджър на Арсенал, все още търси първата си победа над португалския си колега – потенциална причина за раздразнанието му.

            И докато до вчера повечето специалисти залагаха измежду три отбора като потенциален шампион, на този етап изглежда, че титлата ще отиде или в Челси, или Манчестър Сити. Разбира се, прекалено е рано за подобни прогнози и всичко е на база показаното дотук. Ситуацията тепърва ще се изяснява и ако Арсенал желаят да бъдат в битката за първото място, те задължително трябва да започнат, ако не да не печелят, то поне и да не губят двубоите си срещу преките си съперници. Всичко е само и единствено в техните ръце.

Евгени Славчев

Мондиал 2014 е в историята. Германия шампион!

                Ето че след цял месец футболни вълнения и страсти из Бразилия, световното първенство по футбол приключи. Шампионът е ясен, индивидуалните награди също, неизяснени въпроси няма – Германия е новият световен шампион, печелейки четвъртата си титла, като по този начин изравни Италия.
            Още от първия си мач на Мондиала немците показаха защо са дошли в Бразилия и каква цел ще преследват. Тоталното надмощие над Португалия и победата с 4:0 навярно сплаши голяма част от съперниците им. Доста по-колебливи обаче, бяха те срещу африканските отбори, като най-напред трябваше да се разправят с Гана, които измъкнаха почетно равенство (2:2) и дори на моменти бяха по-добрият отбор. Другият отбор в групата, този на САЩ, също показа добра игра и затрудни „Бундестима“, който спечели въпреки това с 1:0. На осминафиналите немците трябваше да се изправят срещу другия от африканските отбори, за които стана дума, а именно Алжир. Чудесната игра на отбора и особено на вратаря им Райс М‘Боли затрудни неочаквано много трикратния (тогава) световен шампион, който се нуждаеше от продължения, за да продължи с резултат 2:1.
            До този осминафинален сблъсък все още бяха поставяни въпросителни пред немския тим, но сякаш Йоаким Льов си взе поука от дребните неточности, допускани дотогава и тактически построи отбора си по много по-добър и успешен начин. Това се видя в идните мачове и най-напред срещу Франция на четвъртфинала, където Филип Лам най-накрая бе върнат там където е най-силен – като краен десен защитник. Пестелива победа откъм резултат, но окуражаваща привържениците на немския отбор, който уверено се класира за рекорден четвърти пореден полуфинал. Там Германия имаше привидно нелеката задача да се справи с домакина. Бразилия, въпреки недотам убедителната игра, бе готова за шеста световна титла, но дали заради слабата им психика, дали заради невероятно силните немци, или просто не бе достатъчно добра, те просто рухна. След ранния гол на Томас Мюлер сякаш всичко се обърка за бразилците, които само за 30 минути допуснаха цели пет гола. Двубоят завърши при резултат 1:7, а рекордът за най-голяма загуба въобще на „Селесао“ бе изравнен. Досега тя бе 6:0 от Уругвай, но преди близо 100 години – през 1920. Така Германия стигна рекорден осми финал, а Бразилия само до мач за третото място.
            На финала „Бундестимът“ се изправи срещу Аржентина. И двата отбора бленуваха за нов трофей, и двата отбора не го бяха печелили от над 20 години. Този финален двубой бе изигран на един от най-известните футболни стадиони по целия свят „Маракана“ в Рио де Жанейро. Едва ли има по-футболен град и стадион, като навярно само Лондон и „Уембли“ могат да конкурират на Рио и „Маракана“. В последния мач се видя здрава битка, открит футбол, показан особено от Германия, докато Аржентина, макар и да не се бе прибрала дълбоко в своята половина, чакаше своите шансове от контраатаки или от грешки на съперника. „Гаучосите“ имаха своите шансове, като най-големия пропуск направи Гонсало Игуаин ще през първата част. Той не се възползва от една грешка на иначе чудесно представящия се Тони Кроос, който буквално му подари топката. Другият голям пропуск бе направен през второто полувреме от Родриго Паласио. След нулево равенство в редовните 90 минути се стигна до продължения. В тях сякаш отборът на Йоаким Льов бе по-свежият, и въпреки множеството нарушения, въпреки физическата атака към Швайнщайгер, който бе фаулиран неведнъж, и то по доста груби начини, немците спечелиха титлата, след чудесен гол на Марио Гьотце. За попадението заслуга има и Андре Шурле, който даде паса към младия играч на Байерн Мюнхен. Така след това единствено попадение Германия заслужено се поздрави с победата, както и с четвъртата си титла.

            Този Мондиал ще бъде запомнен от мнозина като един от най-резултатните. Всъщност това бе първенството с най-много отбелязани голове – 171, редом до това от 1998 във Франция, когато бяха отбелязани също толкова попадения. Според мнозина това бе, ако не най-интересното изобщо, то едно от най-приятните за наблюдаване световни първенства по футбол.
            В Бразилия за този месец станахме свидетели на какво ли не – краха на част от европейските отбори, смятани за фаворити, измежду които доскорошния властелин Испания, както и Италия, Англия, Португалия. Също така видяхме за пръв път шампион от Европа на територията на Северна и Южна Америка. Не липсваха изненади, най-ярките и приятните от тях бяха отборите на Коста Рика и Колумбия. Говорейки за Колумбия, не можем да не споменем и Хамес Родригес, който също изненадващо стана голмайстор на първенството със своите 6 попадения, оставяйки зад себе си играчи като Томас Мюлер, Лео Меси, Неймар и много други. Станахме свидетели на най-неприятната и дори срамна загуба, която отборът на Бразилия е претърпявал, при това на своя собствена земя. Въпреки това поражение с 1:7 от Германия, бразилците не успяха да се съберат и да вземат поне третото място в мача срещу Холандия, където също не се представиха на ниво и загубиха с 0:3. Този двубой между Германия и Бразилия влезе в историята и с един друг рекорд – този на Мирослав Клозе. Отбелязвайки втория гол в мача, Клозе стана най-резултатният футболист на световни финали, като по този начин задмина бразилската легенда Роналдо, който имаше 15 попадения. Нападателят на Лацио добави две попадения към 14-те си досега и вече води еднолично в тази класация.
            На Мондиала видяхме и множество чудесно представили се отбори, които бяха близо до изненадата. Такъв тим например е този на Швейцария. Малката алпийска страна показа мъжки и много приятен за окото футбол, особено срещу Аржентина. Също така Мексико и Чили – два отбора, заслужили уважението на неутралния футболен почитател и разминали се на косъм от четвъртфиналите – но това е футболът, и спортът въобще – победителят трябва да е само един.
            Индивидуалните награди, раздадени и обявени току след последния мач останаха може би без изненада. За най-добър вратар съвсем логично бе избран Мануел Нойер, представил се прекрасно през целия този един месец. И макар много други вратари да впечатлиха, като Гилермо Очоа, Кейлор Навас, Клаудио Браво, Давид Оспина, Тим Хауърд, Райс М‘Боли и други, наградата отиде при най-добрия. За най-добър играч на Мондиала бе избран Лео Меси, според някои тя трябваше да отиде при Ариен Робен, но това едва ли интересува някой от двамата толкова много, както и футболната общественост, защото най-важната награда бе взета от германския отбор. Наградата за най-добър млад футболист отиде при играчът на Франция Пол Погба, който безспорно е един от най-добрите сред младите таланти към този момент. Златната обувка, както стана вече ясно, отиде при друг млад и талантлив играч – футболистът на Монако Хамес Родригес.
            След един месец невероятно удоволствие за всички нас, футболните фенове, доставено ни от националните отбори на 32 прекрасни страни, се обръщаме към почивните дни (за някои) и към скоро започващите първенства в Европа. Времето за почивка е малко и трябва да бъде оползотворено правилно, особено от играчите, но и от нас също.

Евгени Славчев

Кратък обзор на осминафиналните мачове на Световното първенство в Бразилия

            Лятото е в своя разгар, а заедно с него и световното по футбол. Неусетно изминаха първите три кръга от мачовете в групите, а още по-неусетно отлетяха и осминафиналните двубои. Изненади на етапа на тези срещи, можем да кажем, че нямаше. Тенденцията във всеки мач на 1/8 финалната фаза е да се класират само победителите от групите. Така фактически на ¼ финалите виждаме само и единствено първенците в осемте групи.

            Първият осминафинален сблъсък противопостави домакините от Бразилия и Чили. Двата отбора ни представиха зрелищен и динамичен футбол, и докато Бразилия бе с една идея по-добре стоящият отбор на терена, то червената лампичка нейде в главата на Луиш Фелипе Сколари може би е започнала да премигва учестено, особено след този мач. Една от причините за това е, че бразилците не успяха да победят противника си в редовното време, а се стигна до продължения, че и до дузпи. Да, според някои съдията Хауърд Уеб е отменил неправилно гола на Хълк през второто полувреме, но при по-обективен поглед на ситуацията, се вижда играта с ръка на нападателя. Основна заслуга за класирането на домакините има вратарят Жулио Сезар с отлично спасените две дузпи на финалния етап от двубоя, както и липсата на късмет на Чили - те нацелиха на два пъти гредите, веднъж в самия край на второто продължение след удар на Пиния, а другата дойде в последния наказателен удар, дело на Гонсало Хара.

            Същия ден играха и приятната изненада Колумбия и Уругвай. И докато в уругвайския лагер цареше по-тежка атмосфера от обикновеното, причинена от постъпката на Луис Суарес в мача срещу Италия, то при колумбийците настроението бе значително по-приповдигнато. И това се видя. Дали заради липсата на Суарес, заради умора, липса на мотивация или нещо друго, но Уругвай заслужено загуби. Колумбия, въпреки липсата на Фалкао, според мнозина пагубна, се представя чудесно и това виждаме най-вече в играта на младия играч на Монако (засега) Хамес (или Джеймс, но нека се съобразим с испанската фонетична традиция J да се произнася като Х) Родригес. Този млад футболист, освен че на този етап води в голмайсторската класация, показва и чудесна игра. Особено впечатли с първия си гол, който задължително ще бъде част от друга класация – тази за най-красиви и атрактивни попадения. За Колумбия обаче тепърва идва най-трудното. На ¼ финалите те ще играят с Бразилия, която макар и да не е тотален хегемон в досегашните си мачове, си остава един от основните фаворити.

            На другия ден вече станахме свидетели на първия двубой без южноамериканско участие. Битката бе между Холандия и Мексико, а мачът наистина бе битка – 30-градусовата жега във Форталеза бе основният опонент и на двата отбора. Мексиканците поведоха през второто полувреме и отново показаха силна игра, преди блестящо представящият се техен вратар Гилермо Очоа да капитулира в самия край на двубоя и да получи гол във вратата си, дело на Снайдер. А по-късно Хунтелаар от дузпа подписа класирането на „Лалетата“ напред.

            Двете изненади Гърция и Коста Рика също трябваше да решат кой ще продължи да мечтае към ¼ финалите. Може би най-приятната изненада на Мондиала досега са именно костариканците. Отписвана от всички, тази страна, освен че спечели трудната си група, успя да се класира и на ¼ финал, където ще срещне Холандия. Макар и двата отбора да не предложиха най-вълнуващия възможен футбол, не бива да се омаловажи постигнатото от тях. След равенството 1:1 в редовните 90 и допълнителните 30 минути, изходът следваше да бъде решен след дузпи, където печеливш бе отборът на Коста Рика, чийто вратар Кейлор Навас се превърна в герой, правейки може би спасяването на живота си.

            Петият осминафинал изправи един срещу друг отборите на Франция и Нигерия. Докато „петлите“ показаха стабилна игра в групите, то нигерийците бяха по-колебливи, но въпреки това се класираха втори в своята група след Аржентина. В този сблъсък обаче не видяхме атакуващата мощ, която французите ни представиха особено срещу Хондурас и Швейцария. Поне не и до края на второто полувреме, когато момчетата на Дидие Дешан все пак се отпушиха и вкараха два бързи гола, пращайки нигерийците у дома.

            Същият ден по-късно трябваше да бъде решен противникът на Франция в мача Германия – Алжир. Противно на очакванията, които бяха немският отбор да няма никакви проблеми срещу алжирците, видяхме по-различен развой на ситуацията. Сериозни опити за отбелязване на гол от страна на Германия не липсваха, но изключително силните намеси на вратаря на Алжир Райс М‘боли – единственият представител на нашата родна „А“ група – почти отказа отбора, воден от Йоаким Льов. Намесите на М‘Боли доведоха сблъсъка до продължения, където въпреки чудесната си игра, той бе преодолян и допусна два гола в допълнителните минути, а неговите съотборници успяха да върнат един. С много въпросителни за играта си и с известна несигурност, германският отбор се класира за европейския сблъсък с Франция на четвъртфинала, който е очакван с интерес от всички почитатели.

            Последните два осминафинала се изиграха на първия ден от месец юли. В първия от тях видяхме предвожданата от Лионел Меси Аржентина, която е смятана за един от фаворитите в първенството. Тя имаше за свой опонент борбения отбор на Швейцария. Макар аржентинците да са смятани от мнозина за едни от претендентите за трона, малката алпийска държава им се противопостави, при това повече от достойно, довеждайки мача до продължения, в които без малко да сътвори изненада и да се класира. Въпреки това Меси и компания успяха, макар и трудно, да победят, след чудесна комбинация именно между него и Анхел ди Мария. Швейцария си тръгна от първенството с високо вдигната глава и чудесни впечатления, като всички ще запомним борбената игра на вратаря им Диего Беналио. Той в края бе буквално навсякъде – както на вратата си, така и в наказателното поле на противника.

            Белгия и Съединените щати следваше да затворят осминафиналния цикъл в късния двубой на първи юли. След чудесни за нас зрителите 90 редовни минути, в които гол не бе отбелязан, но за сметка на това имаше редица опасни положения, отново се стигна до продължения. В тях ключова фигура се оказа Ромелу Лукаку, който бе златната резерва на белгийския треньор Марк Вилмотс. Включването на младия нападател внесе още повече атакуваща мощ и свежест, и той заедно с Кевин де Бройне донесе победата на белгийците. Двамата си размениха по един гол и една асистенция за успеха. Американците също показаха борбен дух и не се предадоха, връщайки един гол, който обаче не им бе достатъчен. Не можем да не споменем и превъзходната игра на техния вратар Тим Хауърд, който редом до Гилермо Очоа, Клаудио Браво, Райс М‘Боли, Винсънт Енияма и други, не дотам популярни вратари, се представи на чудовищно високо ниво, спасявайки безбройните удари в посока неговата врата.

            Осемте отбора, продължили на четвъртфиналите се оказаха осемте най-добри отбора и в своите групи. До 13-ти юли ни чакат едни вълнуващи двубои, а това първенство ни доказа, че слаби отбори и аутсайдери вече няма, поне не и на футболен форум от толкова високо ниво. Всеки от отпадналите отбори на осминафиналите показа чудесна игра и спечели симпатиите на неутралните фенове. След като вече четвъртфиналните двойки са ясни, а именно Бразилия-Колумбия, Холандия – Коста Рика, Франция – Германия и Аржентина Белгия, само едно е сигурно – емоциите тепърва предстоят!

Евгени Славчев